ИК Кръгозор  
Кошница
книги: 0
цена: 0.00 лв.

- Здравейте, господин Капела!

- Здравейте!

- Как бихте определили дебютната си книга “Ако искаш да си легнеш с мен..., сготви ми!

- Това е една романтична комедия. Идеята ми хрумна внезапно, но все пак винаги съм харесвал Сирано дьо Бержерак и винаги съм обичал храната. Един ден, след като от доста време се опитвах да напиша сценарий за филм, идеята ми хрумна - първо като сценарий... Филмовата компания също го хареса, но те настояваха действието да се развива в Сан Франциско и не можеха да понесат идеята героите да говорят на италиански – искаха да говорят на американски. Затова полуръкописът остана в най-долното чекмедже на бюрото ми три или четири години... Много често се замислях, че идеята ми бе наистина добра и че е срамота, задето не я осъществихме.

В един момент се случи така, че едновременно фермата на жена ми фалира, а мен ме уволниха от работа. Така, изведнъж, с всичкото това свободно време на разположение, реших да пиша... Затова се заех с този недовършен ръкопис. Наистина исках да пиша за Италия и затова реших да създам книга, чието действие да се развива там.

Още същия уикенд вече бях написал към 70 страници, които изпратих на своя агент, а той каза: “Страхотно, ще го изпратим на издателите”.

- Как избрахте заглавието на книгата (оригиналното заглавие е „The Food of Love” - “Храна на любовта”)?

- Когато написах първите страници – а първите 70 написах много, много бързо – се сетих, че преди да отида при агента си, трябва да измисля заглавие за книгата. Помислих – е, става въпрос за храна, за любов, ще я кръстя “Храна на любовта”, което ще е едно временно заглавие, а после мога да го сменя. През цялото време възнамерявах да измисля нещо по-необичайно и по-интригуващо, тъй като всъщност това е цитат от Шекспир, който касае музиката, и донякъде е подвеждащ. Но всички свикнаха с него и освен това, „Храна на любовта” се оказа едно от онези заглавия, които наистина описват за какво се говори в книгата – за храна и за любов – и изведнъж стана много трудно да се смени.

- Оригиналното заглавие е доста трудно преводимо на български и затова българското издание се нарича “Ако искаш да си легнеш с мен..., сготви ми!”. Според Вас то подходящо ли е?

- Ха-ха-ха. Настина е доста сполучливо. Такава е и идеята на книгата. Героинята ми Лаура е твърдо решена да излиза само с мъж, който може да готви, защото й е писнало от всичките тези непохватни италианци, които не знаят какво да правят с ръцете си… и са толкова неелегантни и тромави. Затова решава, че ако започне да излиза с готвач, той ще е добър с ръцете, ще има усет за времето, ще е чувствителен, страстен, творчески... И имено това е основната идея на книгата: че можеш да призовеш, да съблазниш някого с помощта на храната.

- За коя публика е предназначен романът Ви? Дали ще го харесат и вегетарианците?

- Не, не смятам, че вегетарианците ще го харесат, защото действието се развива в Рим, а една от основните черти на римската кухня е, че римляните ядат много карантия. За това има историческа причина: Рим е средище не само на политически, но и на религиозен елит, там е имало много придворни благородници и много кардинали. Тези хора са разполагали с толкова пари, че са изкупували за себе си най-доброто месо, а за обикновените римляни е оставало само онова, което те наричат “петата четвъртина”: опашки, глави, крака, вътрешности и затова месарите започнали да приготовляват ястия с тези „остатъчни продукти”. Затова и кухнята на обикновения римлянин се състои от евтини продукти; и до ден днешен традиционните римски ястия се готвят от бъбреци, сърце, джолани – такава е храната в книгата. Главният герой е римски готвач, който иска да проповядва храната, с която е израснал и която рядко му се удава случай да готви в тризвездния ресторант, където работи.

- Съществуват ли истински прототипи на Бруно и Лаура?

- Не, не, не. Действието се развива в Рим, донякъде защото преди много време учих там, но и защото по-късно бях там преподавател по английски език. Така се влюбих в този град и в хора му. Но зад Бруно и Лаура не стоят истински хора.

- Склонен ли сте да се влюбвате отчаяно като Бруно?

- Да, с жена си се запознах 19 годишен – още през първия ден, когато постъпих в университета. Затова, да, предполагам, че винаги съм си бил такъв. Но това беше преди 17 години. Всъщност, преди 17 години се оженихме, а се срещнахме преди 20. Да, смятам, че човек трябва да е романтик, за да напише романтична комедия.

- Какво означава да си романтик в наши дни? Как показвате, че сте романтик, например на жена си?

- Е, ако питате нея, тя ще ви каже, че не съм никакъв романтик, защото като съпруг наистина не съм толкова романтичен, колкото би трябвало да бъда, но се опитвам, когато се сещам, се опитвам, и й готвя и често сядаме заедно да ядем – за мен това е много по-романтично от едно пищно празненство веднъж в годината, смятам, че романтиката означава да имаш време за някого и да си говорите.

- Случвало ли се е да забравите рождения ден на жена си?

- Не, защото ако го забравя, последствията ще са толкова ужасни, че дори не ми се мисли.

- Кой е най-лошият ви навик? Преяждането ли?

- Ха-ха. Е, всъщност жена ми изобщо не готви, защото в къщи готвя аз. И тя много харесва ястията ми, но реално аз не съм кой знае какъв готвач, готвя по малко и италианска храна – не много, но когато съм Италия, обичам да ям италианска кухня, особено в някой добър италиански ресторант, но самият аз не съм велик готвач; по-скоро съм онова, което тук в Англия наричаме чревоугодник – човек, чиято страст е яденето, а не създаването на велики ястия.

- Попитах ли кое Ви е любимото ястие?

- Ако трябва да избирам, любимото ми ястие е … може би …Боже, наистина ме хванахте натясно …може би…всъщност, истината е, че любима ми е кухнята на мястото, където се намирам в момента. Затова, когато съм в Англия, бих предпочел да сготвя печено агнешко, защото агнешкото тук е фантастично и именно това е традиционното ястие, с което семействата сядат на масата в неделя по обед. Ако съм в Рим, ще избера карантия, защото такава е римската кухня. Ако съм в Неапол, ще ям зеленчуци, домати, пица, защото такава е автентичната храна на Неапол. Затова, мисля, че любимото ми ястие зависи от това в коя точка на света съм.

- Какво бихте препоръчали на хората, които непрекъснато са на диета?

- Е, в книгата виждате, че когато минава на диета, Лаура е нещастна – въпреки, че е слаба и много красива. Посланието ми е, че, ако сте на диета, може да изглеждате красив, но всъщност пак да се чувствате нещастен. Човек е нещастен, когато копнее за нещо – не само за храна, но и за любов. Затова в моята книга диетите са врагът.

- Значи хората трябва да се хранят с удоволствие?

- В тази книга храната е нещо като мост, метафора за любовта. В края на книгата, когато готвачът най-после трябва да сготви най-прекрасното ястие в живота си, за да убеди Лаура да се омъжи за него, а не за съперника му, всичко, което успява да сготви, е една круша - защото не му е останало време за мечтаното ястие. Затова й дава крушата - смисълът е, че това е достатъчно: всъщност не е имало нужда да създава нещо зашеметяващо. Разликата е в думите, които е изрекъл, заедно с крушата. Донякъде проблемът му е в това, че е свикнал да изразява страстта си чрез храната и му е много трудно да покаже обичта си по друг начин.

- Как бе приета книгата по света? На колко езика е преведена?

- Доколкото знам, е преведена на 19 езика, но не мога да ви кажа кои точно. Знам само, че е преведена на основните езици – испански, френски, шведски, немски и така нататък.

- Каква книга е „Ако искаш да си легнеш с мен..., сготви ми!”?

- От онези, които искаш да вземеш в леглото, когато си болен или нещастен – не нещо ново, а нещо познато и любимо. Нещо, което ти се ще да препрочиташ отново и отново – уютно четиво. Амбицията ми за “Ако искаш да си легнеш с мен... сготви ми” бе да напиша книга, с която да си легнеш, когато си тъжен и усмивката отново да се върне на лицето ти. Не, не искам да пиша свръхоригинални, непредсказуеми или развиващи се в някакъв друг свят книги; искам хората да се усмихват, когато я прочетат последната страница …

Интервюто проведе Светла Дичева, БНР

Търси
ИК Кръгозор

1113 София,
ул. "Александър Жендов" 6, ет. 3, офис 303
тел.:(02) 944 53 80
office@kragozor.com

Член на Асоциация Българска книга

 

 

 

Новини
Интервю с Диего Галдино
Филмът "Момчето, което обичаше Луната" с български субтитри
Заповядайте в „Кръгозор YA литклуб”
Още новини тук
Бестселър  - Бестселър
Откъс от книга  - Откъс от книга
Очаква се допечатка  - Очаква се допечатка
Не се очаква допечатка  - Не се очаква допечатка
Bookmark and Share

Studio ITTI
Web Based Solutions
©2006 Издателска къща "Кръгозор". Всички права запазени.