ИК Кръгозор  
Кошница
книги: 0
цена: 0.00 лв.

Любопитно интервю с авторката на "Ще си останем приятели, нали?" Кели Мартин

- Кога разбрахте за първи път, че искате да сте писател?

- Започнах да пиша и илюстрирам първата си поредица, когато бях на 7, а като тийнейджър пишех много разкази, просто ей така, за забавление. Мисля, че винаги подсъзнателно съм усещала желание да се захвана по-сериозно с писане, но първо ми се искаше да си поживея малко, така че след университета се помотах малко из Ирландия. Мислех си, че писателството ще ме почака, докато стана готова, което се случи през 1999 г. – тогава най-сетне започнах да пиша първата си новела за юноши.

- Разкажете ни малко за Вашия роман. Ако можехте да кажете на читателите само едно нещо за историята, за да ги убедите да я вземат, какво би било то?

- Мисля, че гледната точка, от която се представя историята, не е много позната – момче, все още влюбено в бившата си приятелка, която на Бъдни вечер установява, че е бременна от него.

Беше ми интересно да прочета „Slam” (от Ник Хорнби), защото там се разиграва сходна история, но звученето е доста различно. Ако си търсите леко четиво, „Ще си останем приятели, нали?” не е вашият тип книга. Тя е реалистична и доста задълбочена струва ми се.

Една читателка беше писала в „LiveJournal”, че това е един от най-сериозните юношески романи, които някога е чела, и че човек не бива да посяга към него, ако не е подготвен да посрещне финала с разбито сърце. На мен ми се струва, че това е правдива оценка.

- Какво Ви вдъхнови да напишете „Ще си останем приятели, нали?”

- Тъкмо бях приключила четенето на една трилогия с главен герой момиче и наистина ми се прииска да поработя с мъжката гледна точка. Самата „муза” обаче беше песента „Ten Days Late” на “Third Eye Blind”. Историите за бременност обикновено се разказват през женския светоглед, но за мен беше интригуващо да си представя един такъв разказ от другата гледна точка. В тази песен новината е абсолютна изненада за младежа, по същия начин, както е и за Ник – и на мен наистина ми се искаше да разбера как ще се развият нещата от тук нататък.

- „Ще си останем приятели, нали?” е написана изцяло от името на момче. Какво беше усещането „да си в главата” на тийнейджър? Консултирахте ли се с някого относно гледната точка на Ник?

- За когото и да пишеш (без значение от неговата възраст, пол, раса), е важно да предадеш правилно детайлите. Не разсъждаваш как ли би реагирало едно средностатистическо момче на нещата, а конкретно как би мислил и действал Ник такъв, какъвто е. Има огромна разлика между социалните очаквания, вменявани на момичетата и момчетата. Принципно за обществото е нормално, ако момчето е леко агресивно, но, ако изразява емоциите си или показва слабост, толерирането не е същото. В същото време момичетата са окуражавани да бъдат чувствителни и възпитани, но ако си позволят да действат агресивно, им се слага етикета „кучки”.

А всъщност всички хора изпитват едни и същи емоции. Така че не, не съм търсила чуждо мнение, просто оставих личността на Ник, комбинирана със социалните очаквания, с които е натоварен, да ме води.

- Какво е мнението ви за секса и бременността в тийнейджърска възраст?

- Според мен нежеланата бременност е тежък проблем, независимо в коя възраст се намира човек, но обикновено е още по-тежко, ако си тийнейджър, защото имаш много по-малко възможности и опит. Радвам се, че възраженията срещу ранното сексуално образование в САЩ са намалели. Но има още много неща, които трябва да се свършат в тази посока, особено в САЩ и Канада. Според едно проучване на „Planned Parenthood Toronto” 83% от участвалите в анкетата тийнейджъри никога не са се обръщали към лекар или сексолог, въпреки че повечето от тях са имали някаква форма на сексуален контакт. Очевидно натискът да водиш сексуален живот (а всеки знае, че в нашето общество той е огромен) е погрешен, но сексът да се възприема като нещо срамно, също е нередно.

Според мен е ужасно, че тийнейджърите не получават необходимите здравни грижи само защото изпитват срах, че ще бъдат порицани или заклеймени. Мисля си, че ако Саша и Ник от „Ще си останем приятели, нали?” можеха да минат през аптеката и да си купят „хапче за другата сутрин”, така, както си купуват аспирин, цялата неразбория, през която преминават двамата, никога не би се случила. В Канада тези хапчета вече се продават без рецепта и не е нужно непременно да са зад заключената витрина, но въпреки това повечето фармацевти които познавам, все още го държат именно там.

- Кой или какво е най-голямото вдъхновение в живота Ви?

- О, това е много труден въпрос, защото за мен всичко може да е източник на вдъхновение: например статия във вестник, нещо, което съм дочула някой да споменава сред тълпите в метрото, спомените с най-добрия ми приятел от времето, когато съм била на десет, текстове на песни... На по-дълбоко ниво, наистина мразя цинизма, безразличието и жестокостта, които увеличават много влиянието си в днешната култура (в музиката, филмите, телевизионните предавания и поп културата като цяло). Така че бих посочила обратните неща – емпатията и надеждата са голямото ми вдъхновение. Идеята, че хората и отношенията между тях са това, което наистина е от значение.

- А сега, малко забавни факти за Вас. Кои са първите три неща, които правите, когато се събудите сутрин?

- Мия си зъбите, пия чаша портокалов сок и чета вчерашния брой на „Торонто Стар” (винаги се движа с един ден назад).

- Ако можехте да се пренесете на желано от Вас място в света в произволен момент от историята, кога и къде ще се озовете? И защо?

- Оха, този въпрос наистина е готин! Има толкова много места и исторически периоди, които ми се иска да видя... Но щом трябва да си избера само едно, бих се помотала малко из Ирландия, за да се запозная с някои от прадедите си атеисти. Израснах в Канада, но още от първия път, щом се озовах на ирландска земя, част от мен се почувства сякаш най-сетне си е у дома. Не знам дали това е някакъв вид генетично заложена информация...

- Имате шанс да дадете един-единствен съвет на своите читатели тийнейджъри. Какъв ще бъде той?

- Ще си открадна частица от един текст на Били Браг: „Ако никой не те разбира/ вдигни своя собствена революция и премахни посредниците”.

Бих цитирала също Чърчил: „Никога, никога, никога не се предавайте!”

 

Търси
ИК Кръгозор

1113 София,
ул. "Александър Жендов" 6, ет. 3, офис 303
тел.:(02) 944 53 80
office@kragozor.com

Член на Асоциация Българска книга

 

 

 

Новини
Интервю с Диего Галдино
Филмът "Момчето, което обичаше Луната" с български субтитри
Заповядайте в „Кръгозор YA литклуб”
Още новини тук
Бестселър  - Бестселър
Откъс от книга  - Откъс от книга
Очаква се допечатка  - Очаква се допечатка
Не се очаква допечатка  - Не се очаква допечатка
Bookmark and Share

Studio ITTI
Web Based Solutions
©2006 Издателска къща "Кръгозор". Всички права запазени.