Да превърнеш проблема в красота
“Всяко изкуство е автобиографично. Перлата е автобиографията на мидата.”
Федерико Фелини
Този изумителен жив дар на морето перлата, е единственият скъпоценен камък, произвеждан от живо същество действа на следния принцип: създава красота от един проблем, твори произведение на изкуството от чуждото нашествие. Перлата илюстрира факта, че дори най-страшното и болезнено чуждо нападение може да се превърне в произведение с художествена и лечебна стойност. Тя е блестящият пример за смъртна заплаха, превърната в нещо величествено.
Като човешки същества ние знаем, че болката и страданието идват при нас в безброй варианти. Всички сме преживявали и ще преживяваме беди, притеснения, загуби и болка; всички сме били в безизходица. Може да ни сполетят провали, смърт, развод, болести... Но също като мидата можем да се научим да разпознаваме и да приемаме възможностите за трансформация, които тези преживявания крият в себе си.
Мидата покрива повърхността на чуждото тяло, агресивно проникнало в нея, с пласт след пласт перлен седеф; тези пластове са микроскопично тънки. Те се припокриват един друг като листата на зелката. Краищата на пластовете са грапави, но тяхното припокриване е толкова фино, че пръстите ни усещат само сатенената мекота на повърхността на перлата, а очите не откриват никакви груби ръбове.
Спомените в нашия живот се припокриват по същия начин като седефа в перлата, като венчелистчетата на цветята, като пръстените на дънера на дървото... Тези застъпващи се пластове съдържат познанието и поуката от всяко преживяване. Те ни моделират и оформят като хора. Те омекотяват грапавите ръбове от трудните ни периоди. По този начин ядрото на нашата болка започва да се слива с остатъка от същността ни. Трудното пътуване може все още да е дълбоко вътре в нас, но става по-малко болезнено.
Също както при перлата нашият блясък е резултат от пречките, с които сме се сблъскали и които сме преодолели в живота. Всичките ни преживявания, разтърсващи и предизвикателни, обграждат сърцевината на нашето същество. Невинаги е лесно да откриеш позитивния елемент в трудностите, които те засипват, но с течение на времето красотата обикновено се разкрива сама. Всяко нещастие е ядро, от което можем да сътворим нещо. Всяко величествено произведение на изкуството е още една перла по на¬шия път. Всяка случка, всяка емоция, всеки успех, всяка тъга стават нов пласт в развитието ни. Болката ни може да бъде неописуемо силна и понякога да ни води до отчаяние, но именно тя ни дава уроците, които никога няма да забравим. Запечатани дълбоко в сърцевината ни, тези уроци ще ни помогнат да се справим подобре с бъдещите атаки.
Също като перлата самотно творение в тялото на мидата пътуването на душата и приключенията на духа са индивидуални за всекиго. По пътя на своето духовно израстване и обогатяване всички сме сами. С годините ставаме по-зрели, по-възрастни, по-мъдри и по-способни да се взрем в самите себе си и в проблемите си и тогава вселената ни разкрива нови, по-дълбоки нива на познание. Понякога ще открием, че сме отворили стара рана, която сме мислили, че отдавна сме излекували. Когато тя се появи наново, можем да я видим от различен ъгъл, който ще ни позволи да научим по-важния и по-ценен урок. Болката може да намалее, а осъзнаването на случилото се да бъде още по-пълно. Стигнах до твърдото убеждение, че онази стара мисъл е вярна: животът не причинява на никого от нас болка, която да не можем да понесем. Ако проблемите ни се струват огромни, то е защото съдбата, Бог или вселената са решили, че в този момент сме способни да научим много по-важни и сериозни уроци.
Перлата е блестящият пример, че можем да направим всеки проблем, всяка трудност част от самите нас. Когато напластяваме едно върху друго преживяванията си толкова различни, че искрят с всички цветове на дъгата върху разнообразните предизвикателства, които ни поднася животът, ние култивираме душата си. Когато осъзнаем многобройните начини, по които можем да реагираме на болката и изпитанията, ще забележим, че някои пътеки са по-трудни от други. Някои хора се съсредоточават само върху болката си, пазят я жива в съзнанието си с месеци и години, дори десетилетия. Други вземат малките препятствия и ги раздухват до невиждани размери, превръщайки ги в собственото си съзнание в гигантска драма. Вечното оплакване от проблемите води до живот, изпълнен с безкрайно неудовлетворение. Когато станем едно с наученото от преодолените проблеми, ще можем да ги приемем като благословия и средство за бъдещо развитие и израстване. Когато сме на достатъчно разстояние от тях, ще се запитаме: “Какво можем да вземем от всичко това?” И ще открием, че трудностите ни предоставят нови области на познание. Тогава ще можем да научим уроците, съдържащи се във всеки проблем, за да станем позавършени и помъдри човешки същества. Тези събития ще се превърнат в основата за едно посмислено житейско пътешествие.
Колцина от нас могат да приемат изпитанията така, както прави мидата, и да открият дара, който се крие в тези изпитания, за да го превърнат наистина в нещо позитивно? На това ни учат перлите да уважаваме способността си за промяна, да открием собствената си красота и вътрешната си сила, която ни е нужна, за да се завърнем в сърцевината си, когато се загубим, а не да се разпаднем. Начинът е един. Да обградим всичките си проблеми и тревоги с поток от положителни мисъл и думи духовен седеф и след това да създадем перли от тях.
ПЕРЛЕНИЯТ ПЪТ
Пътят на нашия живот се простира далече пред нас. Дао, пътят, вярата, дхарма, приключението различни думи се използват, за да се опише втурването в непознатото. Подготвяме се толкова добре, колкото можем. Възползваме се от опита, натрупан в детството ни, от наученото в училище и от преживяванията на другите, за да създадем собствен код на етика и морални норми. По пътя си правим различни избори къде да живеем, с кого да се сприятелим, в кого да се влюбим, дали да се оженим/омъжим, да имаме ли деца... В работата си всеки ден вземаме различни решения, за да се развиваме професионално и да постигнем успехи. Пътуването ни минава през обрати и завои, които ни водят към опасности или ни отдалечават от тях, разкриват ни нови светове, изпълнени с радост и светлина или ни оставят в задънени улици, за да потънем в мрак. По своя път научаваме много неща, а учителите и наставниците могат да дойдат при нас под най-различни форми. Понякога пътят се разклонява и за известно време посоката, в която сме поели, ни носи повече болка. Пътят, който може да ни се стори по-лесен в началото, обикновено после се оказва изпълнен с много повече проблеми. Но именно той ще ни разкрие и повече възможности за научаване на нови уроци. Ако сме готови да се учим, не можем да сбъркаме който и път да изберем той ще ни води безпогрешно към тайната, която ни очаква отвъд.
Пътят ни е осеян със скъпоценните камъни и перлите на нашия живот, на любовта, която сме изпитали и дарили, на радостите ни, на успехите и постиженията ни. Сред тях са разпръснати и останките на несбъднатите ни мечти и разбитите сърца. Но дори те могат да съдържат пленителна красота, защото целият ни живот такъв, какъвто е е чудо, удивително и магическо, пълно с тайни и скрита мъдрост. Целият ни живот е възможност за израстване и учение. Най-трудните времена носят най-важните уроци; най-големите натрапници могат да образуват най-големите перли. Това са инструкциите, които ни дава животът, такъв е начинът, по който иска да се променим. Ако останем отворени за новите преживявания и сме готови с цялото си сърце и ум да се учим от трудностите, тогава ще можем да видим изпитанията като скъп дар, като съкровище, като перла...
Из "Пътят на перлата" от Мери Олсън Кели
ИК "Кръгозор"; Всички права запазени