Print

ПЕТА ГЛАВА
Мъжката и женската антена


Една популярна книга разглежда мъжете и жените като толкова нееднакви, че сякаш идват от две различни планети.
Посланието, разбира се, е позитивно – че трябва да почитаме и уважаваме собствените си уникални таланти, черти и приумици, както и тези на противоположния пол, за да можем в крайна сметка да постигнем любяща и хармонична връзка.
Но когато насочим вниманието си към деликатната тема за интуицията, автоматично се сблъскваме с цяла армия от хора, които настояват, че в това отношение мъжете и жените не споделят дори една и съща слънчева система – че живеят в тотално различни светове, на светлинни години разстояние един от друг.

***

Женската интуиция

– Това от хормоните ти ли е, или причината съм аз?
В ретроспекция мога да кажа, че бе твърде храбро (или глупаво) от моя страна да задавам подобен въпрос на Триш в ранните дни на връзката ни. Подобно на повечето мъже, аз също бях объркан от това как един невинен, остроумен коментар от моя страна би могъл да породи веднъж една реакция, а следващия път – коренно различна. В началото на месеца бях възнаграден с лека, весела целувка по бузата, а по-късно на същия месец очарователната усмивка се бе превърнала в обидено изражение. Единственият отговор, който получих, бе леден поглед.
Последното бе отговорът, който получих, на моя наивен и твърде опасен въпрос.
С течение на годините научих, че Триш е изключително толерантна, дори бих казал уравновесена жена. Именно различният начин на възприятие на света, който повечето жени изживяват в различните периоди от месеца, е факторът, който, по мое мнение, им помага да се справят по-добре с живота от мъжете. Ние, мъжете, сме обикновено по-догматични, а дори, смея да кажа, и често твърдоглави.
Едно интересно проучване от 1989 година показва, че в периода преди месечния си цикъл жените имат склонността да чуват по-силно негативните думи като „ярост“, „гняв“ и „тъга“. Изследванията сочат, че дясната половина на нашия мозък е онази, която е настроена да чува негативните думи, докато лявото полукълбо чува обикновено позитивните като „радост“ и „любов“. Доктор Кристиан Нортръп е гинеколог и автор на интересни книги, която е приела за своя мисия да защитава ролята на интуицията за здравословното състояние на жените. Според нея хормоналните промени (ниски нива на LH и FSH) в менструалния цикъл преди овулацията водят до преобладаващото добро настроение на лявото полукълбо. След овулацията обаче и преди настъпването на цикъла нивата на въпросните хормони се вдигат и автоматично включват дясното полукълбо.
Доктор Нортръп е на мнение, че тази „перспектива“ на дясното полукълбо е по-истинско отражение на света, заобикалящ жените. Докато в ранните фази на цикъла негативните „реалности“ са блокирани, по-късно женската интуиция застава нащрек. Така, макар че в началото на цикъла жената се чувства доволна от съдбата си, в по-късните му фази усеща необходимост от промяна – дава си сметка, че като цяло заслужава повече от живота. За този период може да се каже, че тя вече не гледа на света „през розови очила“.
Много жени са споделяли с мен, че интуицията и творческият им заряд са в най-висока фаза във времето преди настъпването на цикъла им. Очевидно това е периодът, през който те са най-ефективни приематели и предаватели, тоест най-добри човешки антени.
Според доктор Нортръп по време на менопаузата тези месечни приливи и отливи на интуицията биват заменени от постоянен, неотменен поток. В хормонално отношение и двата въпросни хормона си остават постоянно повишени – при условие че жената е поставена в среда, поощряваща нейния творчески заряд. И наистина – моята практика също показва, че менопаузата обикновено отключва пълния творчески потенциал на жената. През този период от живота й вече съществува разумна смесица от мъдрост, интуиция и умение да отстояваш себе си, които действат като необходим балансьор на управлявания предимно от лявото полукълбо Западен свят. Нищо чудно тогава, че жените често предпочитат да наричат горещите си вълни „приливи на сила“.
Отне ми много години, докато открия отговора на онзи самодоволен въпрос, който някога зададох на Триш. Връщайки се мислено назад, не мога да не заключа, че въпросът ми беше по-скоро глупав. Днес вече ми е ясно, че онова, което е било (вече не си спомням какво бе то), се е дължало и на хормоните на Триш, и на мен самия.
Между нас казано, аз съм твърдо решен да изчакам удобния момент, за да й съобщя заключението си.

Цялостният мъж

Мъжете са обгърнати в мистерия. И макар аз самият да съм един от тях, най-доброто, което мога да сторя, когато се изправя очи в очи със здравословен проблем на мъж на средната възраст, е да го последвам в бездната.
Има и изключения, разбира се. Мъжът може и да е пристигнал при мен, овързал ръката си в мазен, подгизнал от кръв парцал, след като е имал злощастна среща с грешната страна на електрическия трион.
– Стана, докато режех дърва за камината, докторе – казва обикновено такъв мъж.
Може и да е прекъснал напълно три важни сухожилия, които ще го направят неспособен да кара кола или да използва компютъра си в продължение на най-малко три месеца, обаче намира утеха, а често дори и известен повод за гордост в това, че инцидентът се е случил, докато се е борил със силите на природата или пък е изпълнявал дълга си към съпругата и семейството си.
Съпругата му обаче, която е била принудена да остави готвенето на своя отказващ да говори син в тийнейджърска възраст и на също толкова нацупената си дъщеря, за да го докара до клиниката, обикновено има различна интерпретация на ситуацията.
– Глупав идиот! – ще отсече, подбелвайки очи. – Това се случва за трети път в продължение на пет години! Защото е прекалено стиснат, за да купи една от онези фалшиви камини, дето работят на газ. Не са по-лоши от истинските, че даже са и по-добри, а освен това се управляват с дистанционно. Кажете му вие, докторе, защото той не ме чува!
В обичайния случай обаче решението на мъжкия проблем не е толкова очевидно. Заедно с Австралия, Нова Зеландия споделя най-високия процент на мъжки самоубийства сред развитите страни. Защо става така, че тук, в тази невероятно красива страна, с първокласно образование и безкрайни възможности за работа толкова много мъже избират да сложат преждевременно край на живота си?
Все още никой не разполага с отговор на този въпрос. Но благодарение на медицинската си практика започнах да долавям известно чувство на изолация и на липса на смисъл в живота на редица мъже, които са търсели помощта ми през годините. Много често в сърцевината на проблемите им стоят връзките – връзките със съпругата, партньора, приятелката, и може би най-важната от всички – със света.
Изследванията безсъмнено сочат, че мъжете живеят по-дълго и по-щастливо, ако са женени или се радват на продължителни връзки. Жените пък се чувстват най-добре, когато имат огромна мрежа от приятелки. Когато съпругата почине, статистиката сочи, че здравето на мъжа търпи неприятни промени и продължителността на живота му намалява. Същите статистики сочат, че при жената загубата на съпруга понякога води до нов жизнен подем.
Изглежда, че ние, мъжете, имаме много трески за дялане. Когато започнах да се интересувам от по-дълбоките аспекти на изцелението, си дадох сметка колко важно е за мен да сформирам искрена връзка с всеки мой пациент. Всяка от тях се оказва уникална и в някои отношения по-удовлетворяваща от другите. Осъзнал съм, че пациентът може да има истинска полза от мен само ако сме сформирали подобно партньорство за изцеление, тъй като всяко лечение е всъщност самоизцеление, а моята най-ефективна роля е да действам като втория канал за нахлуване на енергията от балансиращото универсално поле. За да постигнем това, трябва да споделяме общо пространство и съвместно намерение за постигане на изцелението.
Не мога да не призная обаче, че жените ги бива в това много по-добре от мъжете. Вече споменах няколко от причините за този факт. Това са все характеристики на сърдечната чакра – една жена е по-склонна да разкрие сърцето си пред други хора и да сподели емоциите си. И често го прави по-успешно с приятелките си, отколкото със съпруга или приятеля си. А той най-вероятно среща огромни трудности в изразяване на нуждите си. Вратата към сърцето му е плътно затворена или в най-добрия случай – притворена.
Отварянето на сърдечната ни чакра предлага една напълно нова гледна точка към живота. Вече не е необходимо да бъдем приклещени в битки и съревнования с останалите или да бъдем затворници на собственото си его. Вместо това ставаме участници в едно истинско партньорство, свързани с останалите и с природния свят.
Научаваме се да се наслаждаваме на настоящето, не се отдаваме толкова страстно на тревоги и страхове, настройваме се по-добре към появата на различни възможности, забравяме ролята си на жертви, изпълваме се с удовлетворение и ставаме по-щедри.
Тогава защо тази стъпка изглежда толкова опасна за нас, мъжете? Отговорът вероятно се крие в начина, по който сме възпитавани. В крайна сметка столетия наред мъжете са били обучавани да потискат емоциите си по време на битка – емпатията към противника в ръкопашен бой би довела до колебание, а често и до смърт. Втълпявано ни е да следваме заповеди, да уважаваме и да се подчиняваме. На съпругите ни пък е втълпявано, че трябва да се подчиняват на нас и да ни уважават. Е, разбира се, и да ни обичат.
Имам голям късмет да принадлежа на първото поколение мъже, на които не им се е налагало да ходят на война. Затова повечето от хората от поколението на бума на бебетата (както и тези от поколения X и Y) са в процес на изследване на нови хоризонти. Онези, които се решават да прекрачат обусловения, познат свят на бялото и черното, на света на своите предци и воини, за да навлязат в териториите на сърцето, пристъпват в непознатото. За жените е ясно, че това е светът на любовта. Ние обаче, мъжете, все не сме напълно сигурни.
Мъжът може да изпитва страх да не изгуби силата и статуса си. Може да се страхува да не изгуби умението си за битки и съревнования, ако си позволи да стане по-мек и някак си по-заоблен. Но въпреки тези страхове, дълбоко някъде в мрачните ниши на душата си той си дава сметка, че не се чувства удовлетворен от съдбата си. Изкачването на поредното стъпало в кариерната стълбица, надвишаване на очакваните печалби по проекта или сключването на голяма сделка вече не го зарежда със същото вдъхновение, както се е чувствал някога.
Какво се е случило тогава със спонтанността, радостта, със смисъла на неговия живот?
Виждал съм много мъже, минаващи през своята собствена „Мрачна нощ на душата“. Някои биха казали, че съдбата на испанския светец от ХVІ век Йоан от Кръста няма нищо общо с тази на съвременния изпълнителен директор, опитващ се да постигне смислен баланс в своя живот. Свети Йоан бил разпитван, измъчван и хвърлен в тъмница на трийсет и пет годишна възраст за това, че се обявил против ритуалите и догмата на Католическата църква. И докато бил затворен в миниатюрно помещение, някога служещо за баня, той започнал да пише поезия. По някакво чудо успял да избяга през миниатюрното прозорче на килията си и намерил убежище в близкия манастир. И там, в напълно разбираемо състояние на блаженство и на единство със своя Бог, той продължил да пише още поезия, та дори и проза, в които описва съдбата си. Същите тези неща сега са преведени като „Мрачната нощ на душата“.
Историята на Свети Йоан е разказ за триумфа на душата над егото, така че и днес тя е точно толкова актуална, колкото е била и преди четиристотин години. Например усещането за възнасяне, за което разказват мнозина, имали близки до смъртта преживявания, напомня в голяма степен състоянието на блаженство, за което разказва испанският светец.
През годините съм давал назаем моя екземпляр от този превод на няколко мъже, та и на жени, които са се намирали на житейски кръстопът. Наясно съм, че за тях книгата служи като могъща и поощряваща метафора за тяхното духовно пътешествие. А конкретно за мъжете, които се борят със собствените си объркани души, тя представлява дългоочакваният лъч светлина и надежда в края на всеки тунел.






Print