Print


· Едно

На една уличка близо до "Виале Глориозо" в римския квартал Трастевере има бар, познат на редовните си посетители просто като "при Дженаро". Ако трябва да сме точни, това не е кой знае какъв бар, тъй на размер и форма е почти колкото гараж за малка кола, но туристът, който минава оттам, ще забележи, че отвън има място за две масички и няколко нееднакви стола, улавящи лъчите на утринното слънце, докато пък любителят на кафето ще забележи, че вътре на поцинкования плот на бара има място за една голяма блестяща "Гаджия 6000" - "Харли Дейвидсън"-ът на машините за еспресо. Зад стария поцинкован плот има място и за Дженаро, смятан от приятелите си за най-великия barista в цял Рим и освен това за много свестен тип.
Която именно бе причината в една прекрасна пролетна утрин двадесет и осемгодишният Томазо Маси и приятелите му Винсент и Систо да седят в бара, да пият ristretti, да спорят за любовта, да чакат cornetti-те да пристигнат от хлебарницата и изобщо да се размотават при Дженаро, преди да скочат на мотоциклетите си "Веспа", за да се разотидат по най-различните ресторанти из града, в които работеха. Дженаро вече на няколко пъти им беше направил забележка да не говорят един през друг, или както биха казали римляните - parlare 'nu strunzo 'a vota - да казват само по една глупост и то един по един... Разговорът тази сутрин се въртеше около любовта, но и около футбола. Винсент, който наскоро се беше сгодил, търпеливо слушаше Систо, комуто идеята да се ограничиш само с една жена, се струваше откачена.
- Днес може да си мислиш, че си намерил най-добрата жена на света, ама утре... - Систо се почука с пръсти по брадичката - кой знае?
- Виж сега - обясняваше Винсент спокойно или поне толкова спокойно, колкото можеше, - откога си фен на Лацио?
- Цял живот, бе идиот такъв.
- Да, но Рома... - Винсент се поколеба. Щеше да каже "са по-добри", но нямаше смисъл да обръща приятелския разговор за жени в смъртна схватка - се представят по-добре. - довърши дипломатично.
- Този сезон. Засега. Е, и?
- Но ти не си станал фен на Рома.
- E un altro paio di maniche, cazzo. Това е съвсем друга работа, тъпако. Човек не си сменя отбора.
- Точно така. А защо не го прави? Защото вече си го избрал и си му верен.
Систо замълча за момент и Винсент тържествуващо се обърна към Дженаро да поръча още едно ristretto. В този момент Систо лукаво отвърна.
- Да ама да си Laziale не е като да си верен на една жена. То е като да имаш десетки жени, защото всяка година отборът е съставен от различни хора. Което значи, че говориш глупости, както обикновено.
Томазо, който дотогава не участваше в спора, измърмори:
- Истинската причина Винсент и Лучия да се сгодят е, че тя му казала, че повече няма да спи с него, ако не го направят.
Реакцията на приятелите му на тази поверителна информация беше любопитна. Винсент, който все пак беше я споделил на Томазо като абсолютна тайна, се ядоса, след което се засрами, а след това - когато осъзна, че Систо направо му завижда - си придаде самодоволен вид.
- Така е - сви рамене. - Лучия иска да е девствена, като се оженим, като майка си. И затова трябваше да спрем да се чукаме до годежа.
Очевидно нелогичното изявление на Винсент не предизвика никакъв коментар от страна на приятелите му. В страна, където фанатично ревностният католицизъм бе останал само едно поколение назад, всички познаваха поне толкова степени на девственост при девойката, колкото имаше и при зехтина - който, разбира се, се делеше на екстра-девствен (първо студено пресоване), свръхфин девствен (второ пресоване), екстрафин девствен и така надолу до още десетина и повече степени на девственост и почти девственост, преди накрая да достигне до толкова неописуем разврат, че го именуваха просто "чист" и съответно годен само за износ и за сипване в кандила.
- Но сега поне ми дава - добави той. - Спя с най-красивото момиче в Рим, което ме обожава, и ще се оженим, и ще си имаме свой дом. Какво по-хубаво?
- И Томазо е така - отбеляза Систо. - Но не се жени.
- Томазо спи с туристки.
Томазо скромно сви рамене.
- Аз какво да направя, че хубавите чужденки ми налитат като мухи на мед?
Този дружески разговор бе прекъснат от пристигането на cornetti-те, поднос със дребни кроасани, наръсени с пудра захар, които от своя страна станаха повод за още едно caffe преди работа. Докато Дженаро продухваше тръбите на любимата си гаджия, за да е в пълна готовност, Томазо бе сръган яко в ребрата от Систо, който кимаше многозначително към прозореца.
По улицата вървеше девойка. Слънчевите й очила бяха закичени на главата й сред разюздан облак от руси къдрици, които, заедно с джинсите три четвърти, раницата през рамо и простата тениска, я издаваха моментално като чужденка, дори да не се броеше пътеводителят, озаглавен "Четиридесет бележити стенописа от Късния Ренесанс", който държеше отворен в ръка.
- Туристка? - обнадежди се Систо.
Томазо поклати глава.
- Студентка.
- Откъде разбрахте, маестро?
- Раницата й е пълна с книги.
- Псст! Blondina! Bona! - извика Систо. - Ей! Русичката! Страшна си!
Томазо го перна дружески.
- Не така, бе идиот. Просто се дръж приятелски.
Момичето не им обърна внимание. Извади карта и я сравни леко озадачено със страница от пътеводителя. В чантата й иззвъня telefonino: тя извади и него и започна разговор, който мъжете вътре не чуваха. Всъщност Лаура Патерсън беше доста угрижена, или поне толкова угрижена, колкото може да е едно двадесет и четири годишно американско момиче в Рим в една прекрасна пролетна сутрин, което именно бе причината да е доволна, че се обажда точно приятелката й италианка Карлота. Карлота работеше за някакво списание "Стоци" в Милано. Именно приятелството им от колежа бе и една от причините Лаура да дойде в Италия.
- Pronto. - В Италия е нормално телефонът да се вдига с "Готово!", но причините за това вече не са известни на никого.
Томазо наостри уши.
Тя посегна към чашата си за последните пенести остатъци от млякото с кафе, обра ги с пръст и го облиза.
- О Боже, това кафе е фантастично. Чакай малко. Да?
Неспособен да се сдържи, Томазо я беше потупал по рамото.
- Извинявайте, че ви прекъсвам разговора - започна на най-добрия си английски. - Просто исках да ви кажа, че красотата ви ми сломи сърцето.
Тя се усмихна одобрително, но малко предпазливо. И все пак отвърна дружелюбно.
- Vatte a fa' 'u giro, a fessa 'e mammata - фразата, която първото й италианско гадже й беше казало, да употребява винаги, когато й правят комплимент. Физиономията на Томазо провисна.
- Добре, добре - отдръпна се и преметна крак върху скутера.
Лаура го изгледа, след което прехвърли вниманието си към Карлота.
- Кой беше? - полюбопитства приятелката й.
- Някакъв младеж.
- Лаура - започна внимателно приятелката й, - според теб какво мислиш му каза?
Което и бе откритието на Лаура, че всъщност е казвала на младите римляни на съвършен идиоматичен италиански да пикаят обратно в отворите на майките си, от които са се появили.
- О - каза Лаура. - Олеле. Срамота. Беше доста сладък де. Но вече май няма значение. Освен това отсега нататък ще се пазя за някой, който може да готви.


Print